Как вратарският пост ме направи по-добър предприемач?

Бях футболен вратар повече от 15г. С моя ръст 1.64м. на тази голяма врата 7.32м х 2.44м. винаги са ми задавали въпроса „Не си ли малко нисичка за вратар?“, а аз винаги отговарях: Вижте ме как пазя и тогава сами ще си отговорите на въпроса. Постът сам ме избра, аз исках да бъда нападател, но достатъчно бе една тренировка, за да разбера, че вратарството е моето място.

Вратарският пост е най-специфичният пост във футбола. Дори, за да станеш треньор на вратари, се изискват допълнителни квалификации за надграждане на треньорския лиценз. Не е достатъчно да си просто треньор по футбол.

Когато реших да се занимавам с предприемачество изобщо не предполагах, че годините ми като вратар ще имат такъв принос. Уроците от тренировките и активните си състезателни години са дълбоки и всеки ден изпитвам силата, която ми дават, за да продължавам да вървя успешно по предприемаческата си пътека.

Урок №1: Отговорност

Нагласата на съзнанието на вратаря е съвсем различна от нагласата на който и да е от другите играчи на терена. Вратарят е отговорен за загубата на отбора, той е последният играч, а зад гърба му стои поражението. Рискът, който поема, е по-голям от този на всички останали, затова и способността му да овладява риска трябва да бъде по-голяма от тази на всички останали. Отговорността, която вратарят носи, е тежестта, която той е решил да поеме, затова и добрият вратар трябва да е преди всичко ОТГОВОРЕН. Както за доброто си представяне, така и за грешките, които се случват в процеса на игра. Тази отговорност не е за всеки, но е нещо, което може или да изгради играча, или да го откаже.

В процеса на бизнес развитието личната отговорност е основно нещо. Много хора започват бизнес, защото искат да бъдат независими, но тази независимост също означава, че отговорността няма да бъде делигирана, а ще бъде изцяло наша. В ежедневието си като предприемач, често попадам в ситуации, които изискват поемането на отговорност. И на подсъзнателно ниво това не ме плаши, напротив, усещам го като нещо естествено. Поемането на отговорност по време на мач ме е направило по-добър спортист, но и по-добър предприемач. Когато си на терена, тялото ти е поставено под особен режим, нивата на адреналина са завишени, стресът е голям, изисква се да бъдеш постоянно концентриран и адекватен във взимането на навременни решения и не на последно място – тялото ти трябва да е в постоянен режим на готовност. Да се научиш да оперираш по този начин е умение и мога смело да кажа, че чрез вратарския пост съм имала много възможности да овладея това умение успешно.

2. Самодисциплина

Едно от най-характерните неща за вратарския пост е „самотата“. Започвайки от тренировките, вратарите винаги имат „самостоятелен“ тренировъчен режим, който включва много различен набор от упражнения и в който вратаря е сам във всяка ситуация. Характерното за този тип тренировъчен процес е, че изгражда както физически, така и мисловни навици на самодисциплина. Интензитетът на вратарските тренировки е много по-голям от този на всички останали футболисти, защото цялото тяло е активно постоянно (не само долната част на тялото), и то трябва да се възстановява много бързо, за да е в постоянна активност. Навикът да лягаш и да ставаш в рамките на няколко милисекунди с много повторения, докато координираш движенията си с кръгло тяло, насочено със скорост срещу теб, същевременно преценявайки позицията си спрямо вратата – тази комплексност създава една несравнима с нищо друго вътрешна координация между ум-тяло-интуиция.

На второ мястото е „самотата“ по време на мач. Вратарят не играе с топката постоянно, но трябва да бъде концентриран и готов във всеки един момент. Както всички знаем обаче, умът ни обича да блуждае, когато не е ангажиран. И това, което го укротява и насочва, е нашата вътрешна самодисциплина. Всички останали играчи на терена не скучаят, те са постоянно ангажирани в играта или с топката, докато вратарят има много моменти, в които ситуациите са далеч от него. И той трябва да съумява да запазва концентрацията си активна. Умението на самодисциплината е едно от най-силните качества, които вратарския пост е развил у мен.

Постоянната динамика на бизнеса изисква същият тип координация на ум-тяло-интуиция, а самодисциплината е там, за да поддържа фокуса ни постоянен. Да бъдеш успешен е процес, не крайна цел, и грижата за ума и тялото трябва да е задължителен елемент от живота на всеки предприемач. Интуицията е свързана с ориентиране в пространство без ясни ориентири и когато си минал по този път, и си видял механизма на овладяване на интуицията, е много по-лесно да го приложиш във всяко едно своя начинание. Овладяването на интуицията в спорта ме прави по-добър предприемач в ситуации, когато трябва да взема навременно решение за нещо, което е ново за мен и изисква моята решителност. И когато тези три елемента – ум-тяло-интуицията – са в процес на ежедневно развитие, тогава предприемачът сам разбира, че е успешен. А за да се случва това всеки ден, всеки час и всяка минута, е необходимо силно да владеем умението на самодисциплината.

Урок № 3: Смелост

Много често, когато съм споменавала на какъв пост играя, редовната реплика е: „Вратарят не е пост, той е диагноза.“ И колкото и забавно да звучи това клише, както всички клишета, и то има нещо вярно. Но вярното е в добрия смисъл. За мен „диагнозата“ е по-скоро нещо, което много малко хора биха се осмелили да направят, а именно да застанат лице в лице със силно изритана топка от човек, който вкарва цялата си спортна злоба в този удар. Поемайки тази топка, ти полагаш себе си и тялото си на риск, а за това се изисква смелост. Разбира се, в тренировъчния процес се отработват много техники за омекотяване на удара, за безболезнено плонжиране, за ловене и боксиране. Но секунда невнимание е достатъчна за тежка контузия. Уязвимостта на вратаря го прави толкова безстрашен.

Смелостта не е нещо, на което се учиш. Затова, за да станеш вратар, преди всичко трябва да я имаш в себе си. По същия начин, за да станеш предприемач, трябва да имаш смелост в себе си да направиш нещо, което повечето хора не биха се осмелили. Вратарският пост не ми помогна да стана смела, той ми показа, че смелостта е вътре в мен и мога да я прилагам във всяко едно мое начинание. И съм предприемач, който поема премерени и осъзнати рискове. Смело и отговорно, като един истински вратар!

Урок № 4: Решителност

Решителността е качество, което се оформя при интензивните спортове, в случая футбола. Когато говорим за вземането на решения без подготовка поради непредвидими обстоятелства, можем да говорим и за футбол, можем да говорим и за бизнес. Всъщност, колкото и тренировки да е провел един вратар, непредвидими обстоятелства винаги има. Винаги. Топката е кръгла, условията различни, а ситуациите безброй. И както в спорта, така и в бизнеса, най-доброто нещо, което можеш да направиш, е да вземеш решение. Може да е грешно, но е решение. И колкото повече решения взимаш, толкова по-решителен ставаш. А когато вземаш най-доброто от грешките си, анализираш решенията си и свързваш процеса на взимане на решение с първопричината да го направиш, тогава всяко решение те надгражда. За разлика от спорта обаче, бизнесът е безкрайна игра с плаващи правила, които постоянно се менят. Затова ако си решителен човек, можеш бързо да се адаптираш към всяка ситуацията и да извлечеш ползата, като същевременно надграждаш себе си. И на този подход към ситуациите ме научи вратарския пост.

Урок № 5: Лидерство

Още едно умение на вратаря е да предвижда рисковите ситуации. Следейки топката и противниковите играчи, той трябва да насочва своите съотборници така, че да предпазват вратата от рискови ситуации. И за да може да подрежда и координира съотборниците си, той трябва да бъде лидер. Да може да се изразява ясно и гласно, да бъде уважаван и слушан, без да създава смут и напрежение. Всяко колебание от страна на вратаря се отразява на целия отбор, затова и футболът е един от най-трудните спортове – изисква синхрон на 11 играча, 11 умове, 11 характера. За този синхрон частично отговаря вратарят. Той вдъхва увереност и стабилност на съотборниците си, и ги ръководи и насочва. Вратар с добри лидерски качества се отразява моментално на отбора, с който играе и си проличава на всички, които гледат играта.

Лидерството е нещо, което доста често бива потъпквано в България. Незнайно за мен защо, много хора в България не обичат лидерите. Има необходимост от лидерски фигури, но такива, които се държат авторитарно и заповеднически, сякаш това вдъхва респект на подчинените. Във вратарската си кариера разбрах, че подобен тип „шефско“ поведение не води до нищо положително, когато си на терена. Защото, за да бъде пълноценен един играч, преди всичко умът му трябва да е стабилен и уравновесен. Връзката между вратаря и играчите е толкова силна, че минималният смут може да нанесе сериозни щети на цялостния ход на играта.

Като предприемач на мен ми е чуждо авторитарното поведение. Напротив, хората, с които работя, са по-скоро мои партньори, с които израстваме заедно. И за мен това е естественият бизнес процес. В съзнанието ми не съществува прогрес, ако не чувствам лидерството на вратаря в себе си. А то се изразява в стимулиране на прогреса, вместо контрола върху процеса.

Урок № 6: Способност за работа в екип от позицията на различната роля

Всъщност, работата в екип не е това, което ни учи корпоративната култура. И причината за това е, че в корпоративния свят нищо не се свежда до физическото състояние. Естеството на работата там предполага, че си в кондицията за дейностите, които извършваш. Във футбола, както и в много други спортове, екипната работа е пряко свързана с физическото състояние на съотборноците ти. Тя може да е умора, липса на концентрация, грешно движение, грешно решение и т.н. Както споменах по-горе, в спорта координираш както ума си, така и тялото си, и двете са подложени на огромно количество стрес. За да играе добре един отбор, той трябва да е като добре смазана машина. Спортът ми показа, че екипната работа изисква комуникация, взаимно насърчаване, разбиране на другия, доверие и един ключов елемент, който се гради на терена. И този елемент се нарича усещане за принадлежност. Усещане, че принадлежиш към група, която има същите цели като теб, на която имаш доверие и която знаеш, че ще се погрижи за теб, когато ти не си в кондиция.

В бизнеса екипната работа е много важна. Да познаваш чувството за принадлежност и да го канализираш в бизнес идеите си е нещо, което познавам от първо лице благодарение на спорта. И като вратар умея да го създавам поради годините овладяване на това умение на терена.

Без да го осъзнавам тогава, вратарският пост ме е подготвял да бъда успешен предприемач още преди изобщо да реша да бъда такъв. И осъзнавайки това сега, мога да взема най-доброто от опита си като спортист, и да го приложа в ежедневното ми постигане на нови и нови цели.

Благодарност и признателност към тази „диагноза“!