Думите – Троянският кон на съвремието

Капанът на състрадателния човек

Това е капанът, в който попада съвременният състрадателен човек. Историята ни е научила да заставаме на правилната страна, да защитаваме слабия, да вярваме в доброто. Да сме активни в подкрепата си, да идентифицираме злодея и да се обединяваме срещу него навреме.

Само че ни убягва фактът, че злодеят е усъвършенствал външния си вид. Днес той не пристига с мечове, а с цветя, усмивки и лозунги. Пристига с каузи, които ни карат да се чувстваме по-добри хора. Пристига лъскав и издокаран, но с привидна скромност. И всяко съмнение в намерението му бива посрещнато с нападка не само към мислите ни, а към цялата ни същност. 

Защо вярваме на думите?

Защо вярваме на медиите?
Защо вярваме на каузите?

Защото, колкото и да не ни се иска да го признаем, сме индоктринирани да вярваме точно на тях. Както филмите от Дивия Запад, за които декорът е просто една фасада, така и зад огромна част от бастионите на нашите добродетели стоят хора с едно основно намерение – контрол. И всеки, който постави под въпрос авторитета на тези бастиони, бива заклеймен и изпратен към тъмните килери на лудостта и отшелничеството. 

Винаги съм била човек на думите. Чета от шестгодишна, пиша стихове, а словесните игри за мен са истински шедьоври. Дядо ми беше писател и така си обяснявам тази моя привързаност към думите. Чувствам се добре, когато около мен се чуват “правилните” думи – окуражаващи, меки, нежни, изразяващи грижа, съобразителност, толерантност. Думите за мен играят ролята на ментална мембрана, която пропуска само полезните „словесни вещества“. Но мембраната е на повърхността. А в дълбочината се случва нещо съвсем друго, върху което мембраната вече няма власт. В дълбочината на общуването стоят много повече неща от самите думи, но еволюцията ни е убедила че думите са нейното върхово постижение. А дали наистина е така? 

Думите ≠ общуване

Отвъд думите е нивото на действието. Там главният герой не е речта, а постъпката. Когато говоренето е изпразнено от съдържание, то е просто шум, който прикрива липсата на действие. Много хора смятат, че речта е това, което ни прави по-висши от животните, това е вторичния продукт на еволюцията. Но не бъркаме ли думите с общуването? Животните общуват – чисто, енергийно, чрез жестове и звуци. Хората – говорят. А сега си задайте въпроса: при кого има повече хармония? При кого има повече синхрон? Кой живее в по-силен унисон с природата? 

Ще кажете, разбира се, че животните нямат осъзнаване, нямат его, нямат целия спектър от човешките емоции. Това е така, емоциите правят живота ни различен, истински и пълноценен. А нещо ни е убедило, че думите са жизненоважни, за да ги изразим, изчистим и преодолеем. Тогава, логично следва, че колкото повече се развива езика ни, толкова по-добре бихме се справяли с емоциите си. Но на практика се случва точно обраното. Колкото повече напредваме еволюционно, толкова по-нещастни сме. Дали няма по-дълбоко ниво, на което можем да общуваме? Дали няма какво да научим от животните? Този акцент върху важността от думите дава на всеки с по-богат набор от думи едно усещане за превъзходство. Защото вместо думите да бъдат инструмент за разбирателство, думите се оказват инструмент за надмощие. Нашата еволюция не се състои в развитието на езика, а в развиването на възприятието си за света и живота като цяло. И осъзнаване, че „Модела на надмощието един към друг“ не ни тласка напред еволюционно.

Властта на звука

Думите са комбинация от звуци. А звукът активира мозъка ни – слух, памет, емоции, дори моторика. Това обяснява защо имат такава власт: те пренастройват мозъчните ни вълни. Факт е, че човек, който борави добре с езика и има богат речников запас, се счита за по-умен и интелигентен (въпросното превъзходство, което споменах по-горе). Всичко това се свързва с неща като брой прочетени книги, образование, ораторски умения. Но тази представа идва именно от силата на звука – думите очевидно имат въздействие върху когнитивните ни и емоционални възприятия. Когато някой използва думи, които ти влияят по определен начин, ти не разбираш как това влияние се случва – защото е на подсъзнателно ниво. Фокусът ти е погълнат основно от думите, от звуците. Не от мимиките. Не от интуицията ти за човека срещу теб (или институцията). А именно там, отвъд думите, се крие истината. 

Съответно, можем спокойно да заключим, че човек може да развие умението да упражнява власт над друг човек посредством думите. И както с всеки човешки инструмент, така и инструмента Думи бива използван с цел КОНТРОЛ. Съответно, колкото повече власт чрез думи има един човек, толкова повече власт ще иска да упражнява, съответно ще насочва фокуса на манипулирания субект върху.. важността от думите. Защото там е неговата сила. 

По-малко думи, повече разбиране

Хората преди са общували с по-малко думи – и въпреки това (а може би именно затова) са се разбирали повече. Когато не назоваваш всяка емоция, всяко действие, всяка мисъл с думи, освобождаваш психична енергия. Тази енергия се насочва към другите ти сетива – към онези невидими антени, с които улавяш сигнали от хората около теб, от природата и от самата среда. Тогава започваш да „чуваш“ неща, които никоя дума не може да изрази. Започваш да усещаш интонацията на мълчанието, вибрацията на погледа, смисъла на тишината.  

В модерното общество обаче наблюдаваме обратното – всичко трябва да бъде формулирано, назовано, вкарано в думи. Примерът със САЩ е особено ярък: там сякаш няма явление, което да не бъде дефинирано, класифицирано, поставено в словесна формулировка. Но колкото повече дефинираме, толкова повече изсмукваме естествената енергия на преживяването. Всяко нещо минава през субективната призма на думите – и губи огромна част от своята първична сила.

.

От госпел до хип-хоп – пътят на една мелодия

За пример можем да погледнем музиката.

Госпел песните – смесица от африкански ритми и западни химни – носещи вяра, устойчивост и копнеж за свобода. Ритъмът, съчетан с думи на надежда и любов, прониквал дълбоко в съзнанието и поддържал душевността на слушателите.

По-късно тази музика се трансформира в R&B – жанр, който запазва емоционалната си дълбочина и любовна тематика, но вече комерсиализиран. След него идва хип-хопът, който ползва ритмичните и звукови елементи на госпела, но думите вече се изпълват с агресия, насилие, разврат, наркотици и всякакви пороци.

След 2000 г. ритмите стават все по-елементарни, а една малка промяна остава почти незабелязана: честотата на музикалната настройка се променя от 432 Hz на 440 Hz.

• 432 Hz е честотата, на която човешкото тяло работи хармонично. Тя резонира с 8 Hz – фундаменталният електромагнитен „сърдечен ритъм“ на Земята, известен като резонансът на Шуман.
• 440 Hz води до стрес, ускоряване на сърдечния ритъм и повишена мозъчна активност.

Случайност ли е това? Или е още един троянски кон – промяна в звука, облечена в технологична „нормализация“, но носеща дълбоки последици за човешката психика и физиология?

Медиите – съвременният госпел

Госпел музиката давала сила и устойчивост на потиснати хора. Текстовете им били изпълнени с думи, подхранващи вярата, надеждата, любовта, смирението, обединението. Помислете с какво е изпълнена съвременната музика? 

И ако в началото медиите са били създадени, за да информират хората, впоследствие се превръщат в четвъртата власт. Tова на практика означава, че се появила нуждата да бъдат овладяни от хората, налагащи контрола в обществото. Днес медиите заемат основна роля в обществото. Само, че вместо да възпяват надежда и свобода, те често всяват страх, съмнения, нюансиране на фактите, разделение и разруха. 

• Телевизионните студиа са новите храмове.
• Водещите – новите проповедници.
• Новините – новите литургии.

Какво чуваме всеки ден? Едни и същи думи, повтаряни до безкрайност. Едни и същи ритми, които създават познат фон. И също както при музиката, ритъмът е познат, но съдържанието е трансформирано. То вече е изпразнено от душевност и напълнено с празнота. 

Госпелът е вдъхвал живот, хип-хопът е внушавал агресия, а медиите – често инжектират страх, вина, усещане за безсилие, насаждане на превъзходство, наюнсиране на фактите. Това е съвременният троянски кон: нещо, което изглежда като дар за информираност, но носи в себе си семената на контрол. 

Троянският кон на съзнанието

Представете си го. Един гигантски кон, съставен изцяло от вестници, заглавия и думи. От тялото му не се носят звуци на свобода, а поток – не от музикални ноти, а от мозъци. Съзнания, изсмукани навън, подредени в ритъм.

А хората? Те седят на бюрата си – с компютри, с документи, със слушалки – и не осъзнават, че мелодията, която звучи, е тяхната собствена мисъл, извадена от тях и върната в комерсиализирана форма.

Това е същността на троянския кон на нашето време: правилни думи, които звучат като музика, но целят контрол. И ако думите са нещо, което ви печели, то е добра да потърсите тишината.

Само там се чуват истинските намерения.